Парите от мръсната работа не миришат


    Има професии, при чието споменаване хората
    инстинктивно бърчат нос

 

Хората инстинктивно бърчат нос при споменаването на някои професии. Това не се дължи на пренебрежение - реакцията е съвсем непреднамерена.
Когато някой заговори за въшки, инстинктивно почесваме косата си. Така е и при споменаването например на фекалии - наоколо сякаш се разнася характерната миризма... Има обаче мъже и жени, ежедневно работещи с откровено гнусни за другите хора неща.
Че срамен труд няма, е нещо, което всички непрекъснато повтарят. Но колко са тези, които са склонни да вършат нещо, считано за опасно, неприятно, недоходно или направо унизително?
Какъв например е мотивът на една болнична санитарка срещу жълти стотинки да сменя подлогите на непознати хора? Как патоанатомът гледа на професията си? За колко време хирургът свиква с кървищата, в които ежедневно потапя ръце? Как погребалните агенти се справят с огромната човешка мъка, съпътстваща ежедневната им дейност?
Работата, за която голяма част от хората дори не искат да мислят, все пак трябва да бъде вършена. В една нестандартна поредица, “Янтра ДНЕС” ще представи хора, достойни за уважение заради труда си.


Отпушващият канали - ако си гнуслив, не работиш


Усмихнат, ухаещ на доловимо скъп парфюм и много млад. Това е човекът, спасяващ положението, когато някъде “теренът се разкаля”. 21-годишният Петър Владимиров е изпълнителен директор на фирма “Комунални услуги”. Думата директор преди името му обаче не пречи на младежа сам да се завира в нечистотиите, да отпушва мръсни канали, да извозва съдържанието на препълнени селски тоалетни. Работи това още от 18-годишен. Повечето му връстници и досега разчитат на родителска издръжка, докато Петър вече е постигнал добър за В. Търново стандарт, при това незасегнат от кризата. “Парите не миришат, но за сметка на това мирише, когато каналите започнат да връщат”, усмихва се Владимиров.
Младият бизнесмен осъзнава, че макар неприятна, работата му всъщност е общественополезна и просто все някой трябва да я свърши. Това, че е в състояние да вади хората от наистина мръсни ситуации не го прави високомерен: “Най-естественото нещо е, когато една тоалетна се използва, някой ден да се запуши. И какво по-нормално има от това, при възникнал проблем да се обърнеш към специалист. Много хора се срамуват, ако в дома им се случи нещо такова, но всъщност няма нищо срамно - същото е като да отидете на гинеколог, когато имате гинекологичен проблем”, обяснява Петър.
Медиите за нас - снимка 2Любопитно е да се отбележи, че “Комунални услуги” има удивителна техника, с която извършва дори и визуална диагностика на канализациите. Специална камера прониква дълбоко в тръбите, за да установи какво и къде ги е запушило. Това се налага често, особено за канализациите на предприятия и цехове от региона, обяснява професионалистът.
Из дълбините на мръсните канали изплуват всякакви невероятни предмети - от чорапогащи, бельо и дрехи, до кокали и пилешки бутчета. За Петър обаче няма ужасни и гнусни гледки - това са нормални неща, отсича той.
Хотели, магазини и заведения в старата столица и Арбанаси също често “се вмирисват”, споделя бизнесменът. Досега обаче няма авария, която фирмата му да не е овладяла навреме и която да се е оказала пречка за бизнеса на търговци и хотелиери.
Понякога от уж дребно запушване излизат големи белй, споделя Петър. Така например задръстените сифони на училище “Бачо Киро” прераснали в неотложна подмяна на канализацията, повредена от огромните корени на близки тополи.
Тоалетните в частните домове също редовно създават проблеми. Голям процент от тръбите във В. Търново “плачат” за подмяна, защото са много стари. Понякога фекалии и отпадни води буквално извират от апартаментските сифони.
Хората да използват кошчета за тоалетната си хартия, съветва професионалистът. Колкото по-евтина е хартията, толкова повече запушва тръбите, защото по-трудно се разгражда от водата, обяснява той. Мазнините също са враг номер едно на лесно проходимите тръби. Старата практика, за отпушването на канали да се използва сода каустик, всъщност е ужасно вредна, обяснява Петър. Веществото се свързва с мазнините като ги превръща в нещо като сапун. Той устойчиво полепва по стените на тръбата и скоро престава да пропуска дори и топла вода.
Някои шахти са истински Авгиеви обори, други пък са толкова дълбоки, че на комуналните специалисти се налага да влизат вътре със спасителни жилетки. И въпреки това Петър Владимиров харесва професията си. Дори работи с желание. Може би доказателство за това е и фактът, че телефонът му винаги е включен, а самият той скача и посред нощ, ако някой е изпаднал в голяма нужда.
Ако бях гнуслив, просто щях да си избера друга сфера, отсича младият мъж.

Цялата статия можете да прочетете от областен всекидневник "Янтра ДНЕС"